Jun 9, 2020, 11:03 PM

Човекът

770 0 0

Катеря се аз по пътека,

що стига чак до небето

и имам аз вяра в човека,

въпреки всичкото му зло в сърцето.

 

Той е и ангел, и дявол,

животно и нравствено същество,

подъл и хитър, гявол,

ала и подобен на божество.

 

Има той скрит потенциал

да е честен и да върши добрини,

ала често щом вече е забогатял

се свлича до моралните низини.

 

И той често обича да бачка,

ала е и воден от алчността,

или да тъпче и да мачка,

щом добере се до властта.

 

Ала откакто Исус издъхна,

възкръсна и се възнесе,

човекът от злото се измъкна

и по правия път се понесе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...