9.06.2020 г., 23:03

Човекът

761 0 0

Катеря се аз по пътека,

що стига чак до небето

и имам аз вяра в човека,

въпреки всичкото му зло в сърцето.

 

Той е и ангел, и дявол,

животно и нравствено същество,

подъл и хитър, гявол,

ала и подобен на божество.

 

Има той скрит потенциал

да е честен и да върши добрини,

ала често щом вече е забогатял

се свлича до моралните низини.

 

И той често обича да бачка,

ала е и воден от алчността,

или да тъпче и да мачка,

щом добере се до властта.

 

Ала откакто Исус издъхна,

възкръсна и се възнесе,

човекът от злото се измъкна

и по правия път се понесе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....