16 jun 2010, 20:29

Човекът-личност

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Когато се е появил Човекът,
не знаел нищо той за този свят,
но почнал той, съвсем полека,
да си оформя собствен свят.

Така минавали си вековете
и тази някаква античност
изпъквала сред зверовете,
оформяла се като личност.

Да яхнеме машината на времето
и да прескочим в наши дни,
където на човека племето
успешно този свят гради.

Когато се роди един човек,
се чувства като своите прадеди
и тъй прието е във този век,
че друг човек на личност го гради.

На практика какво се получава,
когато този, който те гради,
от теб какво ще стане не познава
и ти растеш без собствени черти.

Растеш така, но изведнъж навред
животът е пред теб с пътеки много
и по коя да тръгнеш занапред,
ще трябва да попиташ само Бога.

Последиците често са трагични,
живеят хората във пълен мрак,
създават им условия отлични,
да се развиват бързо. Ала как?

Напълни се навред с такива хора,
това сме аз и той, и ти
и някой ден, вглъбил се във простора,
откриваш, че си нищо ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...