16 июн. 2010 г., 20:29

Човекът-личност

1.1K 0 2

Когато се е появил Човекът,
не знаел нищо той за този свят,
но почнал той, съвсем полека,
да си оформя собствен свят.

Така минавали си вековете
и тази някаква античност
изпъквала сред зверовете,
оформяла се като личност.

Да яхнеме машината на времето
и да прескочим в наши дни,
където на човека племето
успешно този свят гради.

Когато се роди един човек,
се чувства като своите прадеди
и тъй прието е във този век,
че друг човек на личност го гради.

На практика какво се получава,
когато този, който те гради,
от теб какво ще стане не познава
и ти растеш без собствени черти.

Растеш така, но изведнъж навред
животът е пред теб с пътеки много
и по коя да тръгнеш занапред,
ще трябва да попиташ само Бога.

Последиците често са трагични,
живеят хората във пълен мрак,
създават им условия отлични,
да се развиват бързо. Ала как?

Напълни се навред с такива хора,
това сме аз и той, и ти
и някой ден, вглъбил се във простора,
откриваш, че си нищо ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...