Jun 16, 2010, 8:29 PM

Човекът-личност

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Когато се е появил Човекът,
не знаел нищо той за този свят,
но почнал той, съвсем полека,
да си оформя собствен свят.

Така минавали си вековете
и тази някаква античност
изпъквала сред зверовете,
оформяла се като личност.

Да яхнеме машината на времето
и да прескочим в наши дни,
където на човека племето
успешно този свят гради.

Когато се роди един човек,
се чувства като своите прадеди
и тъй прието е във този век,
че друг човек на личност го гради.

На практика какво се получава,
когато този, който те гради,
от теб какво ще стане не познава
и ти растеш без собствени черти.

Растеш така, но изведнъж навред
животът е пред теб с пътеки много
и по коя да тръгнеш занапред,
ще трябва да попиташ само Бога.

Последиците често са трагични,
живеят хората във пълен мрак,
създават им условия отлични,
да се развиват бързо. Ала как?

Напълни се навред с такива хора,
това сме аз и той, и ти
и някой ден, вглъбил се във простора,
откриваш, че си нищо ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...