Човекът на задните мисли

11 mar 2021, 8:09

Poesía

362 4 6

Той носи излъскан балтон,
усмивката грее дежурно.
С познат до баналност фасон
и своето ведро ноктюрно.
Фалшивото тъй си личи –
в очите прозира фриволно.
И даже дори да мълчи
заема пространство околно.
Дали осъзнава дори,
той свойте изкуствени мисли?
Как с тях се е слял – не боли
съзнанието му каменисто!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човекът на задните мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas