Той носи излъскан балтон,
усмивката грее дежурно.
С познат до баналност фасон
и своето ведро ноктюрно.
Фалшивото тъй си личи –
в очите прозира фриволно.
И даже дори да мълчи
заема пространство околно.
Дали осъзнава дори,
той свойте изкуствени мисли?
Как с тях се е слял – не боли
съзнанието му каменисто!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
