Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка.
Съществува за миг по ревера на времето.
И за него светът не използва аршини -
как да знае, че носи го редом с големите?
А човекът прашинка лети и говори
за нетрайния, бързащ контур на предметите,
но светът е с очи и уши, априори,
за онези, с размер по-голям от планетите. ...