Регина (Радост Даскалова)
374 1427
17.03.2014 г., 13:23 ч.

Човекът прашинка 

  Поезия
635 0 13

Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.

Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка.
Съществува за миг по ревера на времето.
И за него светът не използва аршини -
как да знае, че носи го редом с големите?

А човекът прашинка лети и говори
за нетрайния, бързащ контур на предметите,
но светът е с очи и уши, априори,
за онези, с размер по-голям от планетите.

Той, човекът прашинка, в невидими мрежи,
до смъртта си, е пленник. С печат „Незначителен“.
И едничкият начин да го забележат
е да влезе в света и разплаче очите му.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах дълбокото съдържание на стиха,и се надявам, дано по скоро се разплаче света, за да види тази малка прашинка, колко много му е дала!Поздрав!
  • Благодаря ви за коментарите! Сърдечен поздрав!
  • Да! Особено финалът е невероятен! Поздравявам те!
  • Браво!
  • Великолепно!
  • Всички сме прашинки на тая вселена. Но стихът впечатлява
  • Какъв стих!
    Каква прекрасна завършваща мисъл!
    Аплодисменти от мен!
  • Чудесен стих, Радост! Поздравявам те! Мисля, че хората-прашинки са преобладаващи все пак. А когато Шопенхауер произнася за тях: "Те са като нулите - не могат да станат число, ако пред тях не застане критически мислещата единица!", той ги подценява до степен, напълно изискваща твоята /тяхна/ реабилитация!

    С топли чувства: Мисана
  • "Съществува за миг по ревера на времето."

    Поздрав, Радост! Проникновен стих.
  • "А човекът-прашинка лети и говори
    за нетрайния, бързащ контур на предметите..."
    Ех, Радост, радвам се на Поезията ти. Благодаря ти за удоволствието.
  • Да, много хубав стих!!!

    "И едничкият начин да го забележат
    е да влезе в света и разплаче очите му."

    Дали?

    Има надежда, ако очите на света не са забравили да плачат...
  • Ех, невероятно е! Можеш да се гордееш с този текст. Смятам, че е от онези текстове, които остават в историята. Направи всичко възможно да се докоснат повече хора до него!
Предложения
: ??:??