10 ene 2016, 20:15

Човешката душа

  Poesía
618 0 0

Тя е такава създадена

от Божествен лъч във нашата вселена,

вечна, не изчезваща, отдадена

да бъде къс от нас към необятност устремена...

Понякога прилича на девица,

благородна, нежна и добра...

Понякога превръща се във птица

и лети със ангелски крила...

Понякога е мъничко уплашено дете,

скрило в дланите си трепкаща надежда,

че скоро ще запее мълчаливото сърце,

окрилено от това, което днес съдбата му отрежда.

Тя е стон и нежност, тя е храм,

на любовта градина чудна.

Тя е повей ветрен, тя е огнен плам

и дом на мисли всякакви, дори и блудни...

Понякога е черен Сатана,

след себе си повел разруха,

понякога е каменна стена,

издигната пред тез, които я не чуха...

Това е тя - докрай неразгадана,

живот дарила в нашите тела -

невидима, неуловима, неразбрана...

Нарича се... Човешката душа...

 

2.01.2016 г.

Мими Янева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...