18 nov 2011, 9:55

Човешката природа

  Poesía
1.1K 0 1

Няма начин ти да ме разбереш,
каквото в главата ми, моите мисли, се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
какво наистина значат, май не знаеме ние.

Кратка метаморфоза като сбъднат сън,
толкова сложно може да е в сърцето ми само,
а житейските истини, заключени отвън,
не искаш да видиш, дори да надникнеш зад рамо...

Човешката природа е такава понякога,
необяснима за носещите я в себе си вътре,
аз, за разлика от тези, които избягаха,
не съм спрял да мисля за предстоящото Утре.

Ако някога се преобърнеш и стигнеш до мен,
надявам се да е за добро, вместо за лошо -
когато твоят стъклен свят бъде унищожен,
тогава ще разбереш как всичко било е пошло.

А дотогава недей мен да ме губиш поне,
нали се чудиш какво в моите мисли се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
а какво наистина значат - май не знаеме ние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Христо!Докосна ме!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...