18 нояб. 2011 г., 09:55

Човешката природа

1.1K 0 1

Няма начин ти да ме разбереш,
каквото в главата ми, моите мисли, се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
какво наистина значат, май не знаеме ние.

Кратка метаморфоза като сбъднат сън,
толкова сложно може да е в сърцето ми само,
а житейските истини, заключени отвън,
не искаш да видиш, дори да надникнеш зад рамо...

Човешката природа е такава понякога,
необяснима за носещите я в себе си вътре,
аз, за разлика от тези, които избягаха,
не съм спрял да мисля за предстоящото Утре.

Ако някога се преобърнеш и стигнеш до мен,
надявам се да е за добро, вместо за лошо -
когато твоят стъклен свят бъде унищожен,
тогава ще разбереш как всичко било е пошло.

А дотогава недей мен да ме губиш поне,
нали се чудиш какво в моите мисли се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
а какво наистина значат - май не знаеме ние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Христо!Докосна ме!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...