ditadita (Виктория Милчева)
83 1010
26 feb 2021, 11:17  

Човешки драми 

  Poesía » De amor
344 3 2

В тъмна бездна

е душата ми

ранена.

Сълзи се стичат

по красивото лице.

Съдбата ми

нелека

от тъга сломена,

плаче от страх,

отрова

тъжното сърце.

 

Не виждам слънцето

пред мен да изгрее.

Тунелът е пълен

със заплахи,

коварни!

На чие рамо да се облегна

щастлива да попея?

Защо живота ми е

изпълнен с битки

неравни?

 

В страшен Ад

пълен с тръни

се намирам -

каменистата пътека

е пълна с дълбоки ями.

За мигове спокойни,

за нежност се

взирам,

мечтая да спрат

моите човешки драми...

 

Побеждавам,

поема въздух с надежда

с чисто,

искрено сърце.

Лекувам раните

от живота нелек

узарям с усмивка,

с чар моето лице.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти! Аз също смятам,че животът е една човешка борба, драма. Цял живот се бориш с нещо, за нещо да постигнеш.
  • Целият човешки живот е една война! След всяка битка идва затишие - да огледаме загубите или отчетем победа! Харесвя ми!
Propuestas
: ??:??