Колко много човешки съдби
се лутат без посока в мрака,
лъжите не спират - дори
не ги боли...Тези които
променят човешки съдби!
Качени на върха на айсберга
с потъмнял - невиждащ поглед
гледат как светът потъва...
не трепват - студът на айсберга
пропил се в тях - отдавна
са продали душите си на мрака!
Поредната тревожна нощ,
дори не мога да заспя -
герои съм в най- касовият
филм на ужасите...
И тревожно в мрака мислите
препускат...Къде греша...
Къде ли пътят сбърках?
Катеря се по- айсберга от лед
а кръвта във вените пулсира
дано да имам сили...
до върха да стигна...
Тогава ще разпръсквам светлина
и силите на мрака ще прогоня...
А любовта на милиардите сърца
ще достигне светлината...
и клетката на матрицата ще рухне!
Защото може би ще надраснем
времето в което живеем
и ще бъдем над нещата!
Защото нищо не е така
както изглежда...
Ще се доверим на интуицията
и сетивата и ще отсеем лъжите
за да достигнем до истината...
Дали посоката ще бъде вярна!
Или избрали сме погрешен път!
След всяко падане и болка,
човек се изправя и изтупва
прахът от закостенелите си мисли!
Сменяваме ъгълът на гледната
си точка, може би е по- добре
да останем спокойни -
въпреки бурята , независимо,
че порива на вятъра е силен
и разпилява като пъзел...
на безброй посоки - мислите ни!
И в дрезгавият глас на вечерта,
саксофона свири поредната поема
и докосва сетивата за един
вълшебен и прекрасен свят
докоснат от любов и доброта.
И надеждата за спокойни
и щастливи дни - изпълнени
с хармония, мир и светлина!
Изпълват дните ни...!
За да пребъдем...!
21.04.2021г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados
И нека вярата в по - добро бъдеще ни дава надежда
да живеем в един по- добър свят...нашият свят!
Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
Борбата с вятърните мелници не стихва
а вятърът с ледени пръсти драска душата
докосвам истини но лъжите се вплитат
във дните и оковават мислите в плен...
Но след всяка битка пак се изправям
с ясен и виждаш поглед виждам светът
божествена искрица в душата си пазя
и тя се казва безусловна любов...
Катя