Човешките нрави
Избягаха рими, душата се дави
за шепички въздух в навързан кордон,
че толкоз години в човешките нрави
опитвам се с трудност да вляза в синхрон.
Словата големи звучат като лого,
и думи "обичам" – въздушен балон.
"Приятел съм аз и обичам те много" -
са чаши изгълтни в шумен купон.
И скриха се думите – тънат в безверие,
къде ли самотна преспа същността,
къде да я търся сред туй лицемерие
и как да изтръгна лъжата в света?
И казват ми "знаеш ли, хората искат
да значиш това, дето те си решат".
Обръщат ме, мятат ме, всъщност изискват
характер различен, в сиропи залят.
На хората думите често са властни,
не дават душата сама да реши.
Държат си на своето толкова страстно,
че правят те кукла с навити конци.
Душата съзнава доколко е зряла,
доколко борбата си струва в света.
За стойностни битки в живота узрява
и идва в готовност, постига целта.
А който се счита за гений – слепец е.
Невежество страшно безспир го тресе.
Аман от неуки и "знаещи" спецове...
А нашата будност трева да пасе!
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
То винаги е така, Иржи. Хората са си еднакви. Просто на някои им пука, на други - не. Поетите са чувствителни хора, на много от тях им пука. Трябва за стана непукист, за да се справя. Ама тогава не знам дали чувствителната душа ще бъде струна за да отрази нещо в стих. Стиховете не са постоянни настроения, Иржи. Насъбере ти се нещо в душата, мъчи те, излееш го в стих и ти олекне. Не го взимай като перманентно. Много класически поети са писали по този начин, а и хората тук. Ще си изкривя душата, ако ти кажа, че мисля Земята за Рай. Нито е, нито някога ще бъде. Справяме се с най-различни трудности, за да натрупаме опит, за помъдрееми да можем да си борим. Така е устроен света - има и лошо, но има и добро. Нито може да бъдеш вечно позитивен, нито вечно намръшен. Явно нямам чувство за хумор, който да превърне така действителността в стих, че да буди смях. Това го умеят малко хора.
Стихът го пиша, за да пробуди размисъл . -
Силен и запомнящ се стих! Адмирации, Джаки! 🌹❤👏
-
Голямо разочарование си преживяла, изглежда, Тони, но хората са различни и всеки със собствено мнение...А ти си имай твоето...Така хубаво разказваш в рими, просто се лее като песен! Иска ми се с нещо да те развеселя, но се страхувам да не кривна в някоя грешна посока...Бъди здрава и не позволяай на "знаещите спецове" да се месят!
-
Да Петя, благодаря ти за коментара и посещението!
-
Трудно може да се синхронизираш с човешките нрави. Освен това няма и смисъл. Хубаво!
-
Благодаря, Силве! Прегръдка от мен!
-
Прочетох го и веднага ме грабна, Тони. Удоволствие си.
-
Голяма прегръдка от мен, Деа! ❤ ❤ ❤
-
Тони💕
-
Да, по-итгересно е, но понякога е трудно, тежко бреме е да носиш цялата отговорност за изборите си. Никой не е застрахован от грешки, но има и компенсация, помъдряваш.
Благодаря за коментара и разбирането! Бъди вдъхновен! -
Много мъдър стих, Антоанета.
Писан не като програмна поезия, а като реакция на преживяното.
Трудно е да отстояваш себе си в един свят, който съществува само благодарение на компромисите. Трудно, но пък поне интересно.
Поздравление! -
Благодаря, Вики. Свободата, непосилна за някои, е най-хубавото нещо!
-
Добрата новина е, че не живеем за мнението и очакванията на хората. Браво!
-
Радвам се, Нинче, че си разбрала посланието на моята душа!
Бъди вдъхновена и вярна на себе си! -
Надълбоко си влязла, Тони, много надълбоко! Браво!
-
Благодаря, Стойчо за признанието! Означава много за мен!
-
Затова има неща, които с близки не коментираме. Хигиена на пристрастията - отношения пази!
-
От преживени чувства-
твориш изкуство!
Сърдечни поздрави, Антоанета! -
Благодаря, Георги!
Тоти, много хубав коментар си ми написал. Да, сега към края на годината си даваме сметка за осъзнатото! Благодаря! -
Колко различни са човешките нрави
и всеки велик е, какво да се прави.
„Душата съзнава доколко е зряла,“
в една равносметка - какво е успяла.
Многослоен поглед.
Поздрави! Успех! -
Чудесно...
-
Така е, Пепи. Всеки си вярва в различни неща. Вече не се делим само на леви и десни, на сини и червени. Делението е многокомпонентно и всеки си отстоява своето. Този индивидуализъм от една е добър за отработването на собствената си карма, но от друга - не, когато трябва да се обединим за постигане на цели с общочовешка валидност.
-
С добра дума и оръжие всичко се постига.
Сори, но същото е и с вярата: всеки вярва в каквото му изнася.
Хубав стих! -
Благодаря ти, Жени! Радвам се, че хареса и сме на еднакво мнение!
-
Ами то не се изисква полкова много, Лиде! Просто трябва да знаем, че ще отговаряме за всички наши действия! Във Вселената се знае всичко!
Благодаря за съпричастието! -
Браво! Казала си всичко, Жаки!
-
Добър, точен и критичен разказ за съвремието в стихотворна форма. Дано успеем малко по малко да го променим към по-добро.
-
Много добре си го хванала смисъла, Мини. Човек трябва да изразява позиция, каквото и да му коства това!
Благодаря ви и за любими! -
Тони, много точен, директен и докосващ стих. Надявам се да даде добър отпечатък върху съзнанието на много хора, защото живеем живота си в лицемерие и лъжи, а веднъж ни се дава, да бъдем човеци. Хареса ми стихът и те поздравявам!
-
Така е, Вили! От душата ми излезе. Дали ще накарам някой да се замисли? Силно се надявам. С думи се изразяваме, думите галят, но понякога и бодат.
Благодаря ти! -
Думи нямам. Настръхнах. Много силно. Просто е като отрезвяващ шамар, но в добрия смисъл. Жалко, че няма още какво да дам за стиха, Тони.
Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иржи, свършиха ми импулсите. Та продължавам. Стихът е написан за да пробуди размисъл. Да дам кураж на тези, които не отстояват себе си, а са пионки в ръцете на зложелатели. И съм казала - душата разбира доколко е зряла и кои битки ще води, за да промени нещо в пътя си, или да превъзмогне себе си. Желая и на двете ви успешен ден!