Човешките нрави
Избягаха рими, душата се дави
за шепички въздух в навързан кордон,
че толкоз години в човешките нрави
опитвам се с трудност да вляза в синхрон.
Словата големи звучат като лого,
и думи "обичам" – въздушен балон.
"Приятел съм аз и обичам те много" -
са чаши изгълтни в шумен купон.
И скриха се думите – тънат в безверие,
къде ли самотна преспа същността,
къде да я търся сред туй лицемерие
и как да изтръгна лъжата в света?
И казват ми "знаеш ли, хората искат
да значиш това, дето те си решат".
Обръщат ме, мятат ме, всъщност изискват
характер различен, в сиропи залят.
На хората думите често са властни,
не дават душата сама да реши.
Държат си на своето толкова страстно,
че правят те кукла с навити конци.
Душата съзнава доколко е зряла,
доколко борбата си струва в света.
За стойностни битки в живота узрява
и идва в готовност, постига целта.
А който се счита за гений – слепец е.
Невежество страшно безспир го тресе.
Аман от неуки и "знаещи" спецове...
А нашата будност трева да пасе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
