Човешко
Не искам да бъда човек,
с присъщите негови грешки,
с дарбата силно да мрази,
и още хиляди смешки.
Не искам студена да бъда,
както само човекът го може
и каменно тъй безразлична
да лягам в ледено ложе.
Не искам спомен да пазя
за светлите, дивни простори,
а кротко смутено да лазя
по кално притихнали двори.
Не искам човешките страсти
от сън да будят света ми,
суетно да ме вълнуват
и властно да заробват ума ми.
Не искам човешки сърца да разбивам
и зло някому да сторя,
непосилна за мене е тази вина,
всеки ден аз с нея се боря.
Не искам човешкото в мен да живее,
нямам сили с него да споря,
не искам повече този бездушен човешки затвор,
а свободно криле да разтворя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Todos los derechos reservados
