Човешко

Poetry

1.6K 0 5

Не искам да бъда човек,

с присъщите негови грешки,

с дарбата силно да мрази,

и още хиляди смешки.

Не искам студена да бъда,

както само човекът го може

и каменно тъй безразлична

да лягам в ледено ложе.

Не искам спомен да пазя

за светлите, дивни простори,

а кротко смутено да лазя

по кално притихнали двори.

Не искам човешките страсти

от сън да будят света ми,

суетно да ме вълнуват

и властно да заробват ума ми.

Не искам човешки сърца да разбивам

и зло някому да сторя,

непосилна за мене е тази вина,

всеки ден аз с нея се боря.

Не искам човешкото в мен да живее,

нямам сили с него да споря,

не искам повече този бездушен човешки затвор,

а свободно криле да разтворя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво!

2009-07-23T12:26:10+03:00
lonelyman (Златко Тошков)

И аз искам така като теб, но е доста трудно.

2009-07-04T13:07:18+03:00
ognen_drakon (Никола)

Много,много добро

2009-03-12T23:41:52+02:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Ще ги разтвориш!Поздрав за стиха!

2008-12-08T11:56:39+02:00
LONTANA (Даша)

Човешко е да искаме да полетим, да ни стяга тази материална обвивка. Но тя съществува, затова сме хора на тази земя, а не светци и божества. Много малко могат наистина да летят нависоко. Но поне да осъзнаем и да пожелаем да се издигнем над суетата и дребното - можем. А това все пак е полет. Всъщност мисля, че най-високо лети оня, който може да види не само другите, а и себе си.
Поздравления за желанието, а то си е полет. Издигай се по-високо, вярвай, че можеш и ще успееш! Ти си само на 18 - животът е пред теб. Не го пилей в дребното.

2008-12-08T11:27:17+02:00