Dreamerin (Христина)
12 90
Dec 7, 2008, 11:58 PM

Човешко 

  Poetry
1256 0 5
 

Не искам да бъда човек,

с присъщите негови грешки,

с дарбата силно да мрази,

и още хиляди смешки.

 

Не искам студена да бъда,

както само човекът го може

и каменно тъй безразлична

да лягам в ледено ложе.

 

Не искам спомен да пазя

за светлите, дивни простори,

а кротко смутено да лазя

по кално притихнали двори.

 

Не искам човешките страсти

от сън да будят света ми,

суетно да ме вълнуват

и властно да заробват ума ми.

 

Не искам човешки сърца да разбивам

и зло някому да сторя,

непосилна за мене е тази вина,

всеки ден аз с нея се боря.

 

Не искам човешкото в мен да живее,

нямам сили с него да споря,

не искам повече този бездушен човешки затвор,

а свободно криле да разтворя.

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!
  • И аз искам така като теб, но е доста трудно.
  • Много,много добро
  • Ще ги разтвориш!Поздрав за стиха!
  • Човешко е да искаме да полетим, да ни стяга тази материална обвивка. Но тя съществува, затова сме хора на тази земя, а не светци и божества. Много малко могат наистина да летят нависоко. Но поне да осъзнаем и да пожелаем да се издигнем над суетата и дребното - можем. А това все пак е полет. Всъщност мисля, че най-високо лети оня, който може да види не само другите, а и себе си.
    Поздравления за желанието, а то си е полет. Издигай се по-високо, вярвай, че можеш и ще успееш! Ти си само на 18 - животът е пред теб. Не го пилей в дребното.
Random works
: ??:??