5 feb 2012, 12:00
Чучулига
Чучулига в небето
лазурно се вдига
и оттам ми подвиква:
- Здравей, шушумига!
Аз запитах:
- Защо ме наричаш така?
А пък тя ми отвърна:
- Защото така!
Бързо пушката вдигнах
и с гръм я свалих,
и телцето ѝ крехко
в земята затрих!
Има твари такива -
щом с тях си добър,
ти си глупав и прост,
некадърен катър!
Те добрия и мек человек
ненавиждат,
и без мяра са зли,
и без нужда обиждат!
Дълго хора такива
край мене търпях,
но накрая направо
ми писна от тях!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Дарчето запита:
"Кой е "добър" и кой - "лош"?
Има ли норма за това?
П.П. А по въпроса за репликата ти към Жарава - и там имаше въпрос към теб. Как "виждаш" една душа, Ангар? Как?"
Прощавай, Дарче, отминал съм ги тези въпроси, защото ми се струват много сложни и невъзможно да им се отговори с по няколко думи.
Кой е добър и кой е лош? Всеки човек, когото запиташ, може да ти изброи безброй примери кого и защо счита за добър, кого и защо - за лош. Маяковски има поема "Что такое хорошо, что такое - плохо". Ще цитирам едно куплетче за "лошо", с което съм съгласен:
"Если бьет дрянной драчун
слабого мальчишку,
я такого не хочу
даже вставить в книжку."
А за мене (в стихотворението ми) лоши са тези, които :
"...добрия и мек человек
ненавиждат,
и без мяра са зли,
и без нужда обиждат!"
Какво по-ясно от това? Да не би да трябва да обсъждаме философските категории "добро" и зло"?
А има ли норма за добро и зло? Има, но ако вземем да си го изясняваме, ще потънем в него и ще забравим за какво става въпрос.
А как виждам една душа, като не съм я видял? А по това, по което личи душата:
"Във разговор личи душата, а не по външност, не в снагата."
За душата на Чучулигата лирическият е могъл да отсъди по разговора, който са провели. Както аз съдя за някои души по това, което пишат в отзиви и коментари. Разбира се, представата която си създаваме може да е погрешна, но това е единственото, по което можем да съдим. -
Приемам добрината на лирическия за даденост, реакцията също е обяснима
не и в крайните си проявления, но така е- тихи и кротки хора след като дълго са търпели в един момент избухват. Не мога обаче да приема, че стиха е адресиран към подрастващи и има претенции да е възпитателен.
Не считам за необходимо повече да коментирам. Просто съм разочарована. -
Да, Ивон - едва сега забелязвам, че стихотворението може да го има и без третия куплет! Макар че много и ще загуби. В сегашния си вид сякаш не е за слаби души!
-
dar4e_to (Дарина Дечева):
Редакт!
Изтрий!
5-02-2012г. 16:25
Ангар (Ангел Чортов): 5-02-2012г. 16:03
Благодаря ви Розза, Валя, Нина, Алина и Петър, че сте прочели и за коментарите, които направихте.
Постнах го умишлено и провокативно - след като невинното "Болно жабче" предизвика толкова коментари, да видя каква ли буря пък ще предизвика това стихотворение.
Страшно, грозно и зловещо, нали? Да! А сега ще се опитам да отговоря на въпросите ви.
Първо на въпроса: "Защо е решила че лирическият е шушумига?" Ами защото така решават лошите хора!
"Наричат скромния безличен,
нахалния - роден с късмет,
безмълвния - от страх обзет,
благоразумния - хитрец."
Моят лирически герой е просто скромен, но за "Чучулигата" скромният човек е шушумига.
А защо антигероят ми е чучулигата - образът на тази толкова мила и сладкопойна птичка? Причината е само в римата. Как се раждат стиховете - явяват се спонтанно първите два реда, и после вече започваш да го доизмисляш. Поне при мен най-често е така, и тука също така се е получило. От друга страна ми се струва, че тъкмо несъответствието между наложилия се в съзнанието ни образ на добро птиче и съвършено контрастният образ от стихотворението, усилва въздействието.
А защо е в категория за деца? Първо, защото няма в кой друг раздел да е (освен може би и във "философска"
. Но стихчетата, в които се говори за птички,са за деца.
Но то не е за най-малките. Не е за такива деца, на които родителите им им четат стихотворения.То е за деца, които сами четат, за деца между 13 и 17 годишни.
А на какво учи и възпитава това стихотворение? То учи и възпитава на това, че деликатността на добрия човек трябва да свършва там, където започва наглостта на лошия!
Така аз си го разбирам. Като, разбира се, очаквам да получа и много други мнения и как читателите го възприемат.
======================================================
Ангар, а кой е "добър" и кой "лош"?
Защото, доколкото си спомням, ти имаш много ЯСНА и КАТЕГОРИЧНА позиция относно това какво е "поезия" и какво - не.
Интересно ми е какво мислиш и по въпроса за нормирането на "добро" и "лошо".
И как определяш дали един човек е с добра душа, след като дори не си се докосвал до нея? Не е ли това желанието ни, егоистично и себично такова, да отдалечим погледите от собствените си души и старанието да ги запазим по този начин... "стерилни" и "големи"?! Само не ми излизай с номера, че човек е онова, което мисли. Човек е онова, което мисли, но и КАКТО мисли. Защото, ако мислиш, че си шушумига - може и да имаш късмета някой ден да промениш това при добър обрат на вятъра на промяната в живота ти. Но, ако мислиш КАТО шушумига - все тая колко чучулиги ще гръмнеш.
Благодаря предварително за отговора!
==============================================
Точно ДВА са въпросите ми към теб, без да броим реторичния.
Ето, това доведе до загубата на интерес към дискусията.
Но изместваш плоскостта, което ме накара да се върна, Ангар!
Ако позволиш - копирам:
"А на какво учи и възпитава това стихотворение? То учи и възпитава на това, че деликатността на добрия човек трябва да свършва там, където започва наглостта на лошия!"
Кой е "добър" и кой - "лош"?
Има ли норма за това?
П.П. А по отношение на репликата ти към Жарава - и там имаше въпрос към теб. Как "виждаш" една душа, Ангар? Как? -
Дарчето написа: "Не се напъвай да ми отговаряш. Загубих интерес да водя каквато и да е дискусия с теб."
Не се напъвам да ти отговарям - правя го с лекота и с удоволствие. Удоволствието ми е от това, че имам възможност да направя на стиха си анализ, за който иначе не бих се сетил.
Не бих се сетил например за това: а не можех ли да започна стихотворението си така:
"Черен гарван в небето оловно се вдига,/ и оттам ми подвиква: "Здравей, шушумига!"? Или: "Един ястреб високо в небето се вдига, и оттам ми подвиква: "Здравей, шушумига!"? Римата си я има: "издига-шушумига", и съвсем бих могъл да си мина и без чучулигата - това съвсем малко и безвредно птиче, с което толкова ви дразня. Но виждам, че тогава стихотворението ми нямаше да има този смисъл. Защото и гарванът, и ястребът могат да бъдат образи на явни, на истински врагове. А към истинските врагове, първо се отнасяме с уважение, и второ - те не могат да ни ядосат. Те са врагове - какво друго, освен зло и обиди, да се очаква от тях. Докато чучулигата (ще използвам твоето определение, макар да не зная кого визираш с него), "е един страхливец, който подскача зад гърба на някого и ти вика:"Шушумига! Шушумига!"". В стиха ми тя е образ на тези толкова разпространени в живота твари, които винаги са на страната на неправдата, на страната на силния, и иззад гърба му нападат жертвата с цел да превърнат живота й в ад. И това им доставя най-голямо удоволствие. Така я е определил лирическия, и затова и отношението му към нея е такова.
А че Жарава говори за душите, на кого не е ясно? На мене ли? Всичко опира до душата, и аз говоря за душата - нали думите на чучулигата са излезли от сърцето й, не са излезли от перата й!
Не разбирам на какви въпроси не съм ти отговорил. Защото ти почти не задаваш въпроси, ти изказваш мнения. "Не съм удовлетворена от това, че НЕ получих отговор на въпроса за нормирането на "добро" и "лошо"." - казваш. Ако е това - не разбирам какво всъщност питаш - кой нормира, какво нормира, как нормира? Аз не се сещам нещо да съм "нормирал".
Или пък е въпрос това, че "Човек е такъв, какъвто ИСКА и МОЖЕ да бъде."? Това също не е въпрос, а твърдение. Но ако питаш какво мисля аз по този въпрос, по склонен съм да приема, че "човек е такъв, какъвто иска да бъде!" "Че човек е такъв, какъвто е в мечтите си." Защото обстоятелствата може да не му дават възможност да бъде такъв, какъвто му се иска да бъде. Но важно е какъв е той в душата си.
И като не искаш, не приемай това като отговор към тебе. Това си е мой коментар, и само който желае или му е интересно, само той да го прочете. -
Стихотворението би било чудесно без третия стих за пушката и крехкото телце, без него! И щеше да му отива философската категория! С поздрави, Ангар!
-
Ангар (Ангел Чортов): 5-02-2012г. 18:47
Благодаря ти много за коментара, Жарава!Ти си много точна, че има хора, уж добри и възпитани, но непропускащи случай да нанесат обида и причинят на другия болка. Такава впрочем е и моята "чучулига".
Дарче, ти зададе много въпроси. Да,аз имам стабилно мнение за това какво е поезия и какво не. Но тук проблемът е не във формата, а в съдържанието. Ще припомня един ред,който вие изпускате: "Аз запитах - защо ме наричаш така?" Защо запитах? Защото ако има основание, ако съм виновен, ще се извиня и ще се поправя (за удобство ще се идентифицирам с лирическия)! Но когато разбирам , че така ме наричат само защото привидно изглеждам слаб, и смятат че поради това могат безнаказано да се гаврят и да ме унижават, показвам, че мога и да удрям. Че към лошите мога да съм и лош и ще съм лош!
И нямам никакво "желание, егоистично и себично такова, да отдалеча погледите от собствената си душа". Напротив - разкривам до голо душата си и в стиховете си, и в коментарите под тях.
Нелсан и Ея, вие решавате, че никога няма да прочетете на децата си такива стихотворения. Но все едно - те ще ги прочетат! Защото точно от такива стихотворения ще имат нужда те, когато станат на 13-17 години, когато ще оформят принципите си, когато решават "Какъв да бъда!" Разбира се те няма да прочетат Ангаровото, а ще прочетат Ботевото: "Доброму добро да струва, лошият - с ножа по глава!" Посланието и на Ботевото, и на Ангаровото, е едно и също; само дето при Ботев е нож, а при Ангар - курщум.
А упреците, че тук наказанието не съответсвало на вината, че не трябва за една обида да се отговаря с гръм, говорят за примитивно, буквално възприемане. Но това е литература, това е метафора.
=====================================================
След като имаш стабилно мнение по отношение на това какво е поезия и какво не, значи ли, че по отношение на поезията се държиш "поетично", а "непоетично" към всичко останало? Непоетично - с неПоетите, лошо - с лошите, педофилски - с педофилите?
Ангар, не съм удовлетворена от това, че НЕ получих отговор на въпроса за нормирането на "добро" и "лошо".
Човек е такъв, какъвто ИСКА и МОЖЕ да бъде.
Тук въпросът опира и до ресурси.
Не можеш да очакваш от слабия да се държи като Крали Марко.
Той няма силата да го стори. И няма нищо лошо в това да уважиш слабостта му, да я признаеш за даденост след като виждаш, че той също я признава.
Но да видиш един СТРАХЛИВЕЦ да подскача зад гърба на някого и да ти вика:"Шушумига! Шушумига!" - това няма да пробуди уважението ми към него, повярвай ми. Нито пък ще го попитам защо така мисли.
Шушумигавщината е като селянията - не можеш да я скриеш. Нито пък е географско понятие.
Тя е нарицателно, Ангар, начин на мислене.
Същност.
П.П. Въпреки всичко се надявах на някакъв отговор на въпросите си.
Жалко...
А по отношение на репликата ти към Жарава - отчиташ ли факта, че тя отново говореше за душите? Как се "вижда" една душа, Ангар? Дистанционно? Зад думи и монитори?
Жалко, ама жалко, ако взорът ти стига само до там.
П.П.П. Не се напъвай да ми отговаряш. Загубих интерес да водя каквато и да е дискусия с теб. -
Благодаря ти много за коментара, Жарава!Ти си много точна, че има хора, уж добри и възпитани, но непропускащи случай да нанесат обида и причинят на другия болка. Такава впрочем е и моята "чучулига".
Дарче, ти зададе много въпроси. Да,аз имам стабилно мнение за това какво е поезия и какво не. Но тук проблемът е не във формата, а в съдържанието. Ще припомня един ред,който вие изпускате: "Аз запитах - защо ме наричаш така?" Защо запитах? Защото ако има основание, ако съм виновен, ще се извиня и ще се поправя (за удобство ще се идентифицирам с лирическия)! Но когато разбирам , че така ме наричат само защото привидно изглеждам слаб, и смятат че поради това могат безнаказано да се гаврят и да ме унижават, показвам, че мога и да удрям. Че към лошите мога да съм и лош и ще съм лош!
И нямам никакво "желание, егоистично и себично такова, да отдалеча погледите от собствената си душа". Напротив - разкривам до голо душата си и в стиховете си, и в коментарите под тях.
Нелсан и Ея, вие решавате, че никога няма да прочетете на децата си такива стихотворения. Но все едно - те ще ги прочетат! Защото точно от такива стихотворения ще имат нужда те, когато станат на 13-17 години, когато ще оформят принципите си, когато решават "Какъв да бъда!" Разбира се те няма да прочетат Ангаровото, а ще прочетат Ботевото: "Доброму добро да струва, лошият - с ножа по глава!" Посланието и на Ботевото, и на Ангаровото, е едно и също; само дето при Ботев е нож, а при Ангар - курщум.
А упреците, че тук наказанието не съответсвало на вината, че не трябва за една обида да се отговаря с гръм, говорят за примитивно, буквално възприемане. Но това е литература, това е метафора. -
Е, точно пък на подрастващи между 13-17 год. само такова четиво им липсва, чието послание, колкото и да го овърташ и смекчаваш си е: куршум за всички, които ни се подиграват и обиждат!
Стиховете ти стават все по-странни... -
Това стихотворение не е за деца. На какво учи? Поощрява убийството. Ако някой човек ти каже, че си глупак, пак ли би го убил, Ангар? Да, страшно, гразно и зловещо е, ти сам го казваш!
-
Ангар (Ангел Чортов): 5-02-2012г. 16:03
Благодаря ви Розза, Валя, Нина, Алина и Петър, че сте прочели и за коментарите, които направихте.
Постнах го умишлено и провокативно - след като невинното "Болно жабче" предизвика толкова коментари, да видя каква ли буря пък ще предизвика това стихотворение.
Страшно, грозно и зловещо, нали? Да! А сега ще се опитам да отговоря на въпросите ви.
Първо на въпроса: "Защо е решила че лирическият е шушумига?" Ами защото така решават лошите хора!
"Наричат скромния безличен,
нахалния - роден с късмет,
безмълвния - от страх обзет,
благоразумния - хитрец."
Моят лирически герой е просто скромен, но за "Чучулигата" скромният човек е шушумига.
А защо антигероят ми е чучулигата - образът на тази толкова мила и сладкопойна птичка? Причината е само в римата. Как се раждат стиховете - явяват се спонтанно първите два реда, и после вече започваш да го доизмисляш. Поне при мен най-често е така, и тука също така се е получило. От друга страна ми се струва, че тъкмо несъответствието между наложилия се в съзнанието ни образ на добро птиче и съвършено контрастният образ от стихотворението, усилва въздействието.
А защо е в категория за деца? Първо, защото няма в кой друг раздел да е (освен може би и във "философска". Но стихчетата, в които се говори за птички,са за деца.
Но то не е за най-малките. Не е за такива деца, на които родителите им им четат стихотворения.То е за деца, които сами четат, за деца между 13 и 17 годишни.
А на какво учи и възпитава това стихотворение? То учи и възпитава на това, че деликатността на добрия човек трябва да свършва там, където започва наглостта на лошия!
Така аз си го разбирам. Като, разбира се, очаквам да получа и много други мнения и как читателите го възприемат.
======================================================
Ангар, а кой е "добър" и кой "лош"?
Защото, доколкото си спомням, ти имаш много ЯСНА и КАТЕГОРИЧНА позиция относно това какво е "поезия" и какво - не.
Интересно ми е какво мислиш и по въпроса за нормирането на "добро" и "лошо".
И как определяш дали един човек е с добра душа, след като дори не си се докосвал до нея? Не е ли това желанието ни, егоистично и себично такова, да отдалечим погледите от собствените си души и старанието да ги запазим по този начин... "стерилни" и "големи"?! Само не ми излизай с номера, че човек е онова, което мисли. Човек е онова, което мисли, но и КАКТО мисли. Защото, ако мислиш, че си шушумига - може и да имаш късмета някой ден да промениш това при добър обрат на вятъра на промяната в живота ти. Но, ако мислиш КАТО шушумига - все тая колко чучулиги ще гръмнеш.
Благодаря предварително за отговора!
-
Благодаря ви Розза, Валя, Нина, Алина и Петър, че сте прочели и за коментарите, които направихте.
Постнах го умишлено и провокативно - след като невинното "Болно жабче" предизвика толкова коментари, да видя каква ли буря пък ще предизвика това стихотворение.
Страшно, грозно и зловещо, нали? Да! А сега ще се опитам да отговоря на въпросите ви.
Първо на въпроса: "Защо е решила че лирическият е шушумига?" Ами защото така решават лошите хора!
"Наричат скромния безличен,
нахалния - роден с късмет,
безмълвния - от страх обзет,
благоразумния - хитрец."
Моят лирически герой е просто добър и скромен, но за "чучулигите" добрите и скромни хора са шушумиги.
А защо антигероят ми е чучулигата - образът на тази толкова мила и сладкопойна птичка? Причината е само в римата. Как се раждат стиховете - явяват се спонтанно първите два реда, и после вече започваш да го доизмисляш. Поне при мен най-често е така, и тука също така се е получило. От друга страна ми се струва, че тъкмо от несъответствието между наложилия се в съзнанието ни образ на добро птиче и съвършено контрастният образ от стихотворението, въздействието се усилва.
А защо е в категория за деца? Първо, защото няма в кой друг раздел да е (освен може би и във "философска". Но стихчетата, в които се говори за птички,са за деца.
Но то не е за най-малките. Не е за такива деца, на които родителите им им четат стихотворенията.То е за деца, които сами четат, за деца между 13 и 17 годишни.
А на какво учи и възпитава това стихотворение? То учи и възпитава на това, че деликатността на добрия човек трябва да свършва там, където започва наглостта на лошия!
Така аз си го разбирам. Като, разбира се, очаквам да получа и други различни мнения и как читателите го възприемат.
-
Според мен образът на чучулигата не е подходящ за изразената идея в текста, тъй като я свързвам с нещо добро и положително. Също така не смятам, че текстът е за категория "За деца".
-
Защо чучулига?Сладкогласно е птичето.Да беше гарга,разбирам...
Е,римата е добра,но защо да се убива светлата представа на децата за чучулигата.Или стихът си има предистории
и не е за милите дечица?
Привет! -
А защо е в подкатегория за деца това нещо, се чудя аз?!
-
Сладкопойна чучулига
във небето се издига
....
Защо ли е решила, че лирическия е шушумига?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Както аз съдя за някои души по това, което пишат в отзиви и коментари. Разбира се, представата която си създаваме може да е погрешна, но това е единственото, по което можем да съдим. "
===================================================================
Единствено и съвсем недостатъчно, Ангар.
От онова, което пишеш в коментарите си, мога да съдя за теб, че си
тесногръд.
Но те поЗНАваМ и съм сигурна, че това НЕ е така.
Хубаво би било да не генерализираме.
Лошото е, че в повечето случаи не само не се прави, но и ревностно се подкрепя и защитава.
В случая - и от теб.
Жалко, Ангар.
П.П. Дарчето каза:
"Лека вечер!"