17 feb 2019, 18:55

Чуден сън 

  Poesía » De amor
502 0 0

                                           Чуден сън сънувах,

                                           бяхме двама с теб,

                                           устни ти целувах,

                                           галех те навред!

                                 

                                           Нощта бе толкоз кратка,

                                           сякаш беше миг,

                                           утрото на прозореца почука,

                                           изчезна твоя лик!

                                      

                                           Изчезна сладкия блян

                                           като пясъчните замъци,

                                           остана след чудния сън

                                           да гори душата ми в пламъци.

                 

                                           От копнежа по тебе мила

                                           да бъдеш винаги до мен,

                                           да горят заедно душите ни

                                           в любовния огън до последния ден.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??