Чуден сън сънувах,

                                           бяхме двама с теб,

                                           устни ти целувах,

                                           галех те навред!

                                           Нощта бе толкоз кратка,

                                           сякаш беше миг,

                                           утрото на прозореца почука,

                                           изчезна твоя лик!

                                           Изчезна сладкия блян

                                           като пясъчните замъци,

                                           остана след чудния сън

                                           да гори душата ми в пламъци.

                                           От копнежа по тебе мила

                                           да бъдеш винаги до мен,

                                           да горят заедно душите ни

                                           в любовния огън до последния ден.