Чуден сън сънувах,
бяхме двама с теб,
устни ти целувах,
галех те навред!
Нощта бе толкоз кратка,
сякаш беше миг,
утрото на прозореца почука,
изчезна твоя лик!
Изчезна сладкия блян
като пясъчните замъци,
остана след чудния сън
да гори душата ми в пламъци. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up