Чудеса, сътворени по тъмно
Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха,
от кошовете вятърни криви,
лунен лъч гъделичка го. Киха,
този град със огради бодливи.
Нощен сън броди вън, без умора,
къса тъмното полет на птица.
На челата на спящите хора,
Бог ще сложи нощес по звездица.
И когато от изток се съмне,
сред росата що в злато проглежда.
С чудеса, сътворени по тъмно,
ще покълне в сърцата надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
