Mar 18, 2020, 11:54 AM  

Чудеса, сътворени по тъмно 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
657 5 13

Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове   си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та  плача да забрави.

 

А звезди, като пилци се скриха,
от кошовете вятърни криви,
лунен лъч гъделичка го. Киха,
този град със огради бодливи.

 

Нощен сън броди вън, без умора,
къса тъмното полет на птица.
На челата на спящите хора,
Бог ще сложи нощес по звездица.

 

И когато от изток се съмне,
сред росата що в злато проглежда.
С чудеса, сътворени по тъмно,
ще покълне в сърцата надежда.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??