Аз съм минало време, несвършено,

жива била съм, а духом сломена.

Странно, че помощ от никой не дирех,

с чувство за мазо била съм родена.

Мама и тате се карали дълго,

после мира увенчали с наслада.

Без да са искали, мене заченали,

нека отрочето бедно да страда.

Тъй съм отраснала, някак без чувства,

панделка мене не връзваше мама.

Книжно петаче не чаках от тате,

друго да кажа ще бъде измама.

Чудно обаче - станах красавица,

страст от мъжете способна да диря.

Нямаше даже защо да съм умна,

то си личи защо да го крия.

Само че друго е някак си странно,

как ли съм толкова много щастлива.

Просто обича ме някой до болка,

как ли пък мога това да го скрия.