Ч У Д О

                                               Мечтата си в далечината  припознах,

                                               усмихната и крачеща към мене.

                                               Но вместо радост - леден страх,

                                               с взлом душата ми  обсеби.

                                               Комплекси в тъмното натикани,

                                               за себе си напомниха със крясък

                                               и лоши спомени - невикани,

                                                унищожиха замъка от пясък.

                                               От огледалото със ужас гледа,

                                               момиче плахо и объркано,

                                               а силната и гордата жена, бледа,

                                               затворила очи, стои във ъгъла.

                                               Мечтата спря се на вратата,

                                               ръце протегна да прегърне.

                                               Посрещна я едничка тишината...

                                               Глава поклати  тъжно и си тръгна.

                                               Звукът от стъпките й тихи,

                                               като камбанен стон тревожен,

                                               взриви заспалите ми мисли,

                                               освободи духа ми борбен.

                                               Събрах една  кутия  спомени,

                                               от болка и от сълзи натежали.

                                               С ярост в шкафа сложих ги,

                                               заключих го... и ги забравих.

                                               Момичето уплашено, изпратих

                                               с билет еднопосочен да пътува.

                                               Стахът с комплексите запратих,

                                               в морето бурно да отплуват.

                                               Квитанциите с данък "мнение"

                                               накъсах и запалих във камината.

                                               Привърших Коледното шетане,

                                               но моята Мечта замина си.

                                              "По Коледа се случват чудеса!"

                                               От всякъде повтарят до припадък.

                                               Отронвам тъжно: "Да, бе, да!"

                                               Отварям...Чудо чака ме на прага!