Чудо
Ч У Д О
Мечтата си в далечината припознах,
усмихната и крачеща към мене.
Но вместо радост - леден страх,
с взлом душата ми обсеби.
Комплекси в тъмното натикани,
за себе си напомниха със крясък
и лоши спомени - невикани,
унищожиха замъка от пясък.
От огледалото със ужас гледа,
момиче плахо и объркано,
а силната и гордата жена, бледа,
затворила очи, стои във ъгъла.
Мечтата спря се на вратата,
ръце протегна да прегърне.
Посрещна я едничка тишината...
Глава поклати тъжно и си тръгна.
Звукът от стъпките й тихи,
като камбанен стон тревожен,
взриви заспалите ми мисли,
освободи духа ми борбен.
Събрах една кутия спомени,
от болка и от сълзи натежали.
С ярост в шкафа сложих ги,
заключих го... и ги забравих.
Момичето уплашено, изпратих
с билет еднопосочен да пътува.
Стахът с комплексите запратих,
в морето бурно да отплуват.
Квитанциите с данък "мнение"
накъсах и запалих във камината.
Привърших Коледното шетане,
но моята Мечта замина си.
"По Коледа се случват чудеса!"
От всякъде повтарят до припадък.
Отронвам тъжно: "Да, бе, да!"
Отварям...Чудо чака ме на прага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гени Всички права запазени
