16 mar 2015, 12:43

Чудо направи водата

  Poesía » Otra
630 0 14

                                                     Чудо  на прави  водата

 

 

 

                                                  Любов искряща затваря рана –

                                                  жива вода от небето!

                                                  Манна небесна – обич изляна.

                                                  Пее във мене сърцето...

                                                  В нива безплодна семе покълва –

                                                  вяра се влива в душата...

                                                  Слънчев лъч смело тук хвърли котва –

                                                  чудо направи водата!

                                                  И затанцува весел простора.

                                                  Вятърът с ласка говори.

                                                  И ме прегръщат радостни хора –

                                                  някой небето отвори!     

                                                                                                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен, Стойне!
    Хубав, топъл и пълен с позитивизъм стих
    си ни представила.
    Умееш да въздействаш и аз те поздравявам за това!
  • Здравейте, приятели - Рени, Кръстина, Елена, Бойко, Таня!
    Благодаря на всички, че ме удостоихте с внимание и харесахте творбата ми.Вашите коментари ме радват и стимулират.
    На всички желая нови творчески успехи и приятна вечер!
  • Любовта прави чудеса!
    Хубав стих, Стойна!
  • ведър оптимизъм вее от теб и стиховете ти
    благодаря
  • ...това ми е на душата като те чета

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...