14 feb 2014, 21:04

Чудовище

  Poesía
853 0 0

В свят от предателства, измами и лъжи,

във който пък и аз не съм невинен,

знам, миналото като лешояд кръжи

и държи ни в пашкула си копринен.

 

Някои падат жертви на плешивите птици,

няма как да продължат с усмивка напред.

Хората рядко остават невинни душици.

Умират отвътре и сеят болка навред.

 

"Все едно се намираш във свят без последици,

говориш, оставяйки разруха и празни черупки,

и нехайно, сякаш на Земята последен си,

убиваш невинните и пориш в душите им дупки."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...