14.02.2014 г., 21:04

Чудовище

848 0 0

В свят от предателства, измами и лъжи,

във който пък и аз не съм невинен,

знам, миналото като лешояд кръжи

и държи ни в пашкула си копринен.

 

Някои падат жертви на плешивите птици,

няма как да продължат с усмивка напред.

Хората рядко остават невинни душици.

Умират отвътре и сеят болка навред.

 

"Все едно се намираш във свят без последици,

говориш, оставяйки разруха и празни черупки,

и нехайно, сякаш на Земята последен си,

убиваш невинните и пориш в душите им дупки."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...