Feb 14, 2014, 9:04 PM

Чудовище

  Poetry
852 0 0

В свят от предателства, измами и лъжи,

във който пък и аз не съм невинен,

знам, миналото като лешояд кръжи

и държи ни в пашкула си копринен.

 

Някои падат жертви на плешивите птици,

няма как да продължат с усмивка напред.

Хората рядко остават невинни душици.

Умират отвътре и сеят болка навред.

 

"Все едно се намираш във свят без последици,

говориш, оставяйки разруха и празни черупки,

и нехайно, сякаш на Земята последен си,

убиваш невинните и пориш в душите им дупки."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...