2 ago 2006, 11:56

Чух!

  Poesía
923 0 10


 

Четейки “Глас”

на Данка Калчева

 


Чух!
Историята е кървава...
Безкрайно връщане назад
в лоното на Ада,
но кръвта ни е борба
за утвърждаването на Живот,
чрез промяна на неговата същност-
характера на дейността,
за да бъде обществото
субективирано естество
за всеки индивид
на интегриращото се човечество.


На тази сила казвам "Слънце",
проникващо в човешките души,
но днес там вее хлад
от кълнящия повсеместен страх.
Затова Слънцето е спряло
и не е извор,
нито символ на живота
и как кажи, да го обичаме,
когато тръпнем вцепенени,
по-зли от всички варвари?!


Измамно Слънце
с раззинала се паст,
поглъщащо на хората душите,
лишени от нормалния екстаз
на съпреживяното отдаване
и превърнало зачеването в случайно,
защото сластта господства над страстта.


Историята е хищен кръговрат
със степени на деградация,
в който хората невинни мрат,
а тя убийците им помни.
И този ужас, утвърден
държи човека в подчинение-
такъв е днешният ни ден:
на страх, насилие, унижение!


Светът остава глухоням
и стеле русло безразлично:
"Кажи! Аз днес какво да ям?"
Мизерия! Туй е неприлично!
Бленува всеки Рождество,
но чувства, че е роб
и вдига взор към божество,
притихнал, молещ се за гроб,
защото е в капан на заколение,
на колене - в преклонение.


Такова "Слънце" ни убива-
в подмоли хладни ни завлича,
а повече така не бива,
историята на нищо не прилича!
Самото то разгаря клади
и стеле нови пепелища,
в които гинат хора млади,
а то не ще, не ще да се насища
и прави от човека лумпен непотребен-
преди смъртта си от живота е изтребен.


Чух!
Кръвта се лее в порой,
защото Слънцето го няма...
Конкретно тук ще питам:"Кой
историята превръща в яма?"


Началото е интелект
и нека да намерим общ език,
за да сътворим и общ проект,
прекъсващ пъпната ни връв с вик!


Познанието, с емоция и с воля
на Слънцето придава топлина
и чак тогава, без да моля,
в душата ми огрява ведрина,
защото чрез създадената свобода,
на всички хора казвам:"Да!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много богато и силно!
  • Здравей, Весела! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Мойра!
    Зарадва ме с проявеното разбиране, продукт на зрялостта ти като автор.
    Поздрав!
  • Браво!!!От мен (6)-прекрасен стих!
  • Познанието, с емоция и с воля
    на Слънцето придава топлина
    и чак тогава, без да моля,
    в душата ми огрява ведрина,

    Липсват ми думи, с които да опиша какво породиха у мен тия редове... Издигането над идеята за възприемане на нещата като "малка" даденост и осъзнаването им с отговорност и благодарност...
    Ме възхищава!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...