Чух!
Четейки “Глас”
на Данка Калчева
Чух!
Историята е кървава...
Безкрайно връщане назад
в лоното на Ада,
но кръвта ни е борба
за утвърждаването на Живот,
чрез промяна на неговата същност-
характера на дейността,
за да бъде обществото
субективирано естество
за всеки индивид
на интегриращото се човечество.
На тази сила казвам "Слънце",
проникващо в човешките души,
но днес там вее хлад
от кълнящия повсеместен страх.
Затова Слънцето е спряло
и не е извор,
нито символ на живота
и как кажи, да го обичаме,
когато тръпнем вцепенени,
по-зли от всички варвари?!
Измамно Слънце
с раззинала се паст,
поглъщащо на хората душите,
лишени от нормалния екстаз
на съпреживяното отдаване
и превърнало зачеването в случайно,
защото сластта господства над страстта.
Историята е хищен кръговрат
със степени на деградация,
в който хората невинни мрат,
а тя убийците им помни.
И този ужас, утвърден
държи човека в подчинение-
такъв е днешният ни ден:
на страх, насилие, унижение!
Светът остава глухоням
и стеле русло безразлично:
"Кажи! Аз днес какво да ям?"
Мизерия! Туй е неприлично!
Бленува всеки Рождество,
но чувства, че е роб
и вдига взор към божество,
притихнал, молещ се за гроб,
защото е в капан на заколение,
на колене - в преклонение.
Такова "Слънце" ни убива-
в подмоли хладни ни завлича,
а повече така не бива,
историята на нищо не прилича!
Самото то разгаря клади
и стеле нови пепелища,
в които гинат хора млади,
а то не ще, не ще да се насища
и прави от човека лумпен непотребен-
преди смъртта си от живота е изтребен.
Чух!
Кръвта се лее в порой,
защото Слънцето го няма...
Конкретно тук ще питам:"Кой
историята превръща в яма?"
Началото е интелект
и нека да намерим общ език,
за да сътворим и общ проект,
прекъсващ пъпната ни връв с вик!
Познанието, с емоция и с воля
на Слънцето придава топлина
и чак тогава, без да моля,
в душата ми огрява ведрина,
защото чрез създадената свобода,
на всички хора казвам:"Да!".
© Валери Рибаров All rights reserved.
