5 sept 2010, 1:18

Чух 

  Poesía
973 0 22

                 
                    Чух


Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах...
Пре(и)вързах се. Без нишки.
Ствол от чувства...
Обрулени… Опожарени…
Тъчах си стиховете с черно сукно.
Не грееха във празнични премени.
А как замислям да разчекна Времето…?!
В пастта му да натъпча всички улики.
В решетките му - гангстер. Ще издрема
дори (б)роенето на пясъчните кули…
А пътя ми към теб - гора от кръстчета.
И Слънцето натам и то клони.
Законът ми размахва пръста си.
Но Богът в мене ме оневини.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??