5 sept 2010, 1:18

Чух

Poesía

1.1K 0 22

Чух

Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах...
Пре(и)вързах се. Без нишки.
Ствол от чувства...
Обрулени… Опожарени…
Тъчах си стиховете с черно сукно.
Не грееха във празнични премени.
А как замислям да разчекна Времето…?!
В пастта му да натъпча всички улики.
В решетките му - гангстер. Ще издрема
дори (б)роенето на пясъчните кули…
А пътя ми към теб - гора от кръстчета.
И Слънцето натам и то клони.
Законът ми размахва пръста си.
Но Богът в мене ме оневини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

viktoar (Виктория Стоянова)

Разчекни го, пусто да остане! Липсваше ми твоята поезия, тази вечер си наваксвам

2011-04-25T22:37:05+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Сърцето никога не лъже....
Понякога говори чрез стихове...
Поздравления за стойностната Поезия!

2010-09-22T15:20:34+03:00
Rois (Събина Брайчева)

Прекрасен стих и особено финал!

2010-09-15T19:30:18+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А пътя ми към теб - гора от кръстчета.
И Слънцето натам и то клони.
Законът ми размахва пръста си.
Но Богът в мене ме оневини."

И аз го чух.Гласът със който вечер
заспива самотата като грях...
Единствената струна на сърцето
безгрешно свири и не знае страх...

Аплодисменти и от мен!

2010-09-14T01:03:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

А пътя ми към теб - гора от кръстчета.

Поздравления, Таничка!!!

2010-09-12T21:46:23+03:00