Sep 5, 2010, 1:18 AM

Чух

Poetry

1.1K 0 22

Чух

Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах...
Пре(и)вързах се. Без нишки.
Ствол от чувства...
Обрулени… Опожарени…
Тъчах си стиховете с черно сукно.
Не грееха във празнични премени.
А как замислям да разчекна Времето…?!
В пастта му да натъпча всички улики.
В решетките му - гангстер. Ще издрема
дори (б)роенето на пясъчните кули…
А пътя ми към теб - гора от кръстчета.
И Слънцето натам и то клони.
Законът ми размахва пръста си.
Но Богът в мене ме оневини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viktoar (Виктория Стоянова)

Разчекни го, пусто да остане! Липсваше ми твоята поезия, тази вечер си наваксвам

2011-04-25T22:37:05+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Сърцето никога не лъже....
Понякога говори чрез стихове...
Поздравления за стойностната Поезия!

2010-09-22T15:20:34+03:00
Rois (Събина Брайчева)

Прекрасен стих и особено финал!

2010-09-15T19:30:18+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А пътя ми към теб - гора от кръстчета.
И Слънцето натам и то клони.
Законът ми размахва пръста си.
Но Богът в мене ме оневини."

И аз го чух.Гласът със който вечер
заспива самотата като грях...
Единствената струна на сърцето
безгрешно свири и не знае страх...

Аплодисменти и от мен!

2010-09-14T01:03:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

А пътя ми към теб - гора от кръстчета.

Поздравления, Таничка!!!

2010-09-12T21:46:23+03:00