Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах...
Пре(и)вързах се. Без нишки.
Ствол от чувства...
Обрулени… Опожарени…
Тъчах си стиховете с черно сукно.
Не грееха във празнични премени.
А как замислям да разчекна Времето…?!
В пастта му да натъпча всички улики. ...