"Чуй беззвучието - говореше Маргарита на Майстора"
" - Чуй беззвучието - говореше
Маргарита на Майстора."
А той -
само него не беше слушал.
Аз съм
тихото ехо от радостта
на отминалите ти
лунни изгреви.
Ти си
най-тихата ми сълза,
когато сърцето
е в глухото...
Аз съм това, което даже
не подозираш, че искаш.
В тишината...
Кехлибарени
са очите ти, Майсторе,
до моите - мокра поляна.
На кръст сме,
но кръстопътищата
сме счупили...
Обратно да се завърти земята.
Нека...!
Станало е.
Нечуто...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
