21 mar 2008, 0:18

Чуй ме...

  Poesía
1.2K 0 23

Чуваш ли ме?!...

Чуй ме…

Аз…

… вия към луната…

… с глутница от вълци, непозната…

Аз…

… изпращам своя зов…

… към ангелите в мрака…

Аз…

… грача с гарваните в тишината…

… раздираме небето със тъгата…

Аз…

… изкачвам върхове, за да ме чуеш…

… по-добре...

Напукаха се  дланите…

от чувстване… на грубост…

и колене раздрах по пътя си…

а устните са жадни…

… търсят тебе…

утеха дири и душата ми…

Но чуваш ли ме?!

Чуй ме!

Дано поне във рая чуят моята молитва…

за която даже вече нямам глас да викам…

а тихо и уплашено пронизвам тишината…

… със шепота… болезнен…

… достигам небесата…

Чуваш ли ме?!

Чуй ме…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...