Mar 21, 2008, 12:18 AM

Чуй ме... 

  Poetry
949 0 23

Чуваш ли ме?!...

Чуй ме…

Аз…

… вия към луната…

… с глутница от вълци, непозната…

Аз…

… изпращам своя зов…

… към ангелите в мрака…

Аз…

… грача с гарваните в тишината…

… раздираме небето със тъгата…

Аз…

… изкачвам върхове, за да ме чуеш…

… по-добре...

Напукаха се  дланите…

от чувстване… на грубост…

и колене раздрах по пътя си…

а устните са жадни…

… търсят тебе…

утеха дири и душата ми…

Но чуваш ли ме?!

Чуй ме!

Дано поне във рая чуят моята молитва…

за която даже вече нямам глас да викам…

а тихо и уплашено пронизвам тишината…

… със шепота… болезнен…

… достигам небесата…

Чуваш ли ме?!

Чуй ме…

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сред "…глутница от вълци" аз те чувам...ти "непозната…" , но с прекрасен стих...

  • ...а тихо и уплашено пронизвам тишината...

    Прониза и мен!!! Браво, Еми!!!
  • Чухте...и останах без слова...
  • Благодаря на всички...че ме чухте-по-скоро прочетохте
    Прегръщам ви!
  • Добре, съгласих се, тоя път гарваните не пеят
  • Силен, впечатляващ зов! Поздрав!
  • Как няма да те чуе?!Прекрасна си, мила!И пишеш още по-прекрасноПрегръдки!
  • Поздрави за този хубав стих, Еми!
  • Какъв повик, чак аз го усетих...Поздрави !
  • Един страстен вик - жажда за любов!
    Прекрасно е!
  • Браво!!! Поздравления!!!
  • Благодаря ти Георги...
    Сега съм тиха,сега ти шепна,
    не ми остана глас да викам,
    но слушай...слушай
    мелодия уханно лекокрила...
    Сега съм тиха..
    Дано ме чуеш...
    Шепота ми по-силен от вика е...
  • когато ми прати урган да те чуя
    две кухи раковини бяха ушите
    разцепи ги на прашна недокоснатост
    и морето прибра по пясъка следите
    аз
    слушах чаках
    платна опънах да те уловя
    със всеки глас и полет
    и малко тъжната дори мечта
    ...есенно пустинна пролет
    аз
    тичах тичах за вода
    листенцата да бъдат нежни
    наливах пълнех ги в слова
    и все нечути и безбрежни
    ти
    викаше
    ти изрони луната от рев
    а там бе лицето ми
    закърпило я с шев
    аз
    после в ръце се скрих
    които ти със глас начупи
    прокапаха във тъжен стих
    и пак ...и пак нечути
    ...
    сега ми шепнеш,сега си тиха
    и слушам...слушам
    мелодия уханно лекокрила
    целувам те ...и чувам ...чувам...


    като намалиш децибелите ще се чуем ...иначе разруха...
  • Браво миличка, много е въздействащо и толкова истинско!
  • Как може някой да не те чуе?Шепота на вика ти е срахотен.Поздрамления с всичките ми уши,чуващи.
  • Много силно!!!

    Ще бъде чуто!
  • Чува те, Еми, и как иначе? Аз също те чух и чутото ми хареса! Браво, миличка!
  • Няма начин да не те чуе...
    Чудесен поетичен зов...!
    с много обич, мила Еми.
  • Казах ти, че си станала добра
  • Много добро! Проникновено !
    Поздрав !
  • Глух, ако беше, пак щеше да те чуе, Еми... Няма как друго яче при наличието на такъв силен и откровен стих! Прегръщам те, мила, усмихни се!
  • ...чух те лека нощ ...засега толкова ...утре ...
  • Определено те чух със сърце...Браво,много е добро!
Random works
: ??:??