Чуй ме...
Чуваш ли ме?!...
Чуй ме…
Аз…
… вия към луната…
… с глутница от вълци, непозната…
Аз…
… изпращам своя зов…
… към ангелите в мрака…
Аз…
… грача с гарваните в тишината…
… раздираме небето със тъгата…
Аз…
… изкачвам върхове, за да ме чуеш…
… по-добре...
Напукаха се дланите…
от чувстване… на грубост…
и колене раздрах по пътя си…
а устните са жадни…
… търсят тебе…
утеха дири и душата ми…
Но чуваш ли ме?!
Чуй ме!
Дано поне във рая чуят моята молитва…
за която даже вече нямам глас да викам…
а тихо и уплашено пронизвам тишината…
… със шепота… болезнен…
… достигам небесата…
Чуваш ли ме?!
Чуй ме…
© Ем All rights reserved.
