29 ago 2006, 9:01

Чуй това!

  Poesía
1.1K 0 1
Обичах те, и?
Вярвах ти, а смисъл имаше ли?
Поверих ти всичко мое
и за какво - за предателството твое...
Разкарай се от мен,
от живота ми,
и дори и за миг не си мисли
да се обръщаш назад!
Независимо от теб
продължавам напред.
Дали вярваш или не
хич не ме--------!
Защо го правя?
Защото ти не заслужаваш
и сълзите, и болката,
та дори и омразата.
Не залужаваше нищо от мен,
затова аз продължавам без теб.
Отново ще се смея.
искаш ли да знаеш защо?
Заради мен и живота,
който нямах шанса да изживея,
заради всички онези
мигове, които ми открадна.
От тук нататък живота си е само мой!
Дано, когато осъзнаеш
какво загуби да не съжаляваш,
защото аз никога не ще направя
това за теб,чу ли?
От мен няма да получиш
нищо освен нищото, което ми даде ти!
Май този път си научих урока, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...