ЧУЖДА ФАСАДА!!!

Кажи ми как да затворя спокойно очи,

когато знам, че звярът в мен не спи?

Тръпки ме побиват, когато демонът в душата

зашепти напътстващи слова!

Тогава бавно се разкъсвам

между две лица!

Събличам кожа...

и притръпвам от студа

на заобикалящата ме

неприветливост на реалността...

Обличам лъскава премяна

на нечия чужда фасада

и гордо вдигам пак глава,

непобедима, пътя си да продължа...

Като Ледена кралица,

прокълната да живее в самота,

с дъха си леден, всички отблъсквам,

сякаш бездна зее в леда!

Сърце голямо...

колкото планетата Земя,

събрало е в себе си болките на всички плачещи лица,

тупти в женските гърди - зажаднели за нежни ласки!

Душата ранена...

да се залъгва уморена,

не може вече правилни решения да взема!

И се лута като грешница пред затворени врати -

отново да моли за по милост дадени трохи!