Чужда фасада
ЧУЖДА ФАСАДА!!!
Кажи ми как да затворя спокойно очи,
когато знам, че звярът в мен не спи?
Тръпки ме побиват, когато демонът в душата
зашепти напътстващи слова!
Тогава бавно се разкъсвам
между две лица!
Събличам кожа...
и притръпвам от студа
на заобикалящата ме
неприветливост на реалността...
Обличам лъскава премяна
на нечия чужда фасада
и гордо вдигам пак глава,
непобедима, пътя си да продължа...
Като Ледена кралица,
прокълната да живее в самота,
с дъха си леден, всички отблъсквам,
сякаш бездна зее в леда!
Сърце голямо...
колкото планетата Земя,
събрало е в себе си болките на всички плачещи лица,
тупти в женските гърди - зажаднели за нежни ласки!
Душата ранена...
да се залъгва уморена,
не може вече правилни решения да взема!
И се лута като грешница пред затворени врати -
отново да моли за по милост дадени трохи!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА All rights reserved.
