24 sept 2015, 17:37

Чужда любов

694 0 6

"Тази вечер аз съм хубава!",

както Нети пееше в онази песен.

А ти добавяш "Колко ти е струвало

да ме превърнеш в мъж унесен?"

 

"Колко лесно само го постигна.

Погледна ме случайно и невинно,

а ударът в сърцето с гръм пристигна

и застави го да се изправи чинно."

 

"Това се случи миналото лято.

Тогаз разбрах и че си чужда.

Когато виното по роклята разлято

от кърпата моя нямаше нужда."

 

С тез изпяти мисли ме пресрещна

на улицата, по която се разхождах.

Но тази стъпка всъщност е погрешна - 

на мъж като теб тя не подхожда.

 

Знаеш колко тежко е да имаш

предателство от обичната любима.

Да паднеш ниско и все да проклинаш

състоянието на обичта незрима.

 

Затуй не ме очаквай във ръцете,

които щастие даряват, но за кратко.

Напусна ли го него, ще съм цвете,

умиращо бавно от сечивото гладко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На теб ти пращам огромни количества обич, Прелест!
  • Прекраснице, прекраснице... Зашеметяваш. Не спирай, твориш красота!
  • Благодаря, изразителна Лейди!
  • Толкова много, че чак е плашещо..
    Благодаря, Велине!
  • Поздрави, Белназ! Любовта е непредсказуема необятна!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...