Чуждата жена
Чуждата жена
Чуждата жена поглежда ме така,
трепна сърцето ми, усетих му пулса.
Красива, мила, нежна, жена мечта една.
талантлива, пише, вдъхновява я Любовта!
Очите ни се срещнаха сега,
една искра в тях заблестя!
Ръцете ми докосваха нежността
една прекрасна вечер на поезията!
Да тя е чужда жена наистина,
и какво от това, какво от това?
Когато се желаят две души и тела,
две сърца туптят заедно, заедно са сега!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
