Чуждата жена
Чуждата жена
Чуждата жена поглежда ме така,
трепна сърцето ми, усетих му пулса.
Красива, мила, нежна, жена мечта една.
талантлива, пише, вдъхновява я Любовта!
Очите ни се срещнаха сега,
една искра в тях заблестя!
Ръцете ми докосваха нежността
една прекрасна вечер на поезията!
Да тя е чужда жена наистина,
и какво от това, какво от това?
Когато се желаят две души и тела,
две сърца туптят заедно, заедно са сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
