Чуждата жена
Чуждата жена поглежда ме така,
трепна сърцето ми, усетих му пулса.
Красива, мила, нежна, жена мечта една.
талантлива, пише, вдъхновява я Любовта!
Очите ни се срещнаха сега,
една искра в тях заблестя!
Ръцете ми докосваха нежността
една прекрасна вечер на поезията!
Да тя е чужда жена наистина,
и какво от това, какво от това?
Когато се желаят две души и тела,
две сърца туптят заедно, заедно са сега!
© Валентин Миленов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
