10 nov 2009, 16:50

Чуждата в огледалото

  Poesía » Otra
772 1 0

Чуждата в огледалото ме изучава
със своите малки зли очи.
Вече и ден не минава,
без тя да ме следи.

Всяка витрина, всяко стъкло
са нейните тайни прозорци.
Невидима за човешкото око,
мощна като любовна емоция.

Тя търси тяло със сила,
тя ще влезне в него дори с взлом.
За себе си вече е решила -
аз съм нейният бъдещ дом.

Кога ще се предам, не зная
и ще я оставя ли да бъде мен.
Къде ли ще отида след края,
когато духът ми бъде сломен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Аврамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...