Nov 10, 2009, 4:50 PM

Чуждата в огледалото 

  Poetry » Other
483 1 0

Чуждата в огледалото ме изучава
със своите малки зли очи.
Вече и ден не минава,
без тя да ме следи.

Всяка витрина, всяко стъкло
са нейните тайни прозорци.
Невидима за човешкото око,
мощна като любовна емоция.

Тя търси тяло със сила,
тя ще влезне в него дори с взлом.
За себе си вече е решила -
аз съм нейният бъдещ дом.

Кога ще се предам, не зная
и ще я оставя ли да бъде мен.
Къде ли ще отида след края,
когато духът ми бъде сломен...

© Мартина Аврамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??