Nov 10, 2009, 4:50 PM

Чуждата в огледалото

  Poetry » Other
764 1 0

Чуждата в огледалото ме изучава
със своите малки зли очи.
Вече и ден не минава,
без тя да ме следи.

Всяка витрина, всяко стъкло
са нейните тайни прозорци.
Невидима за човешкото око,
мощна като любовна емоция.

Тя търси тяло със сила,
тя ще влезне в него дори с взлом.
За себе си вече е решила -
аз съм нейният бъдещ дом.

Кога ще се предам, не зная
и ще я оставя ли да бъде мен.
Къде ли ще отида след края,
когато духът ми бъде сломен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...