14 mar 2012, 10:00

Чужденка

  Poesía » Civil
1K 1 2
 
 
С несигурна стъпка и плаха походка,
с босите крака и старите дрипи аз крача напред.
Аз тръгвам и газя, а срещу мене купища хора
по–идеални и от всеки портрет.

Мълча и гледам с глава, наведена в земята.
Буца е заседнала във мойто гърло.
- Заминавам, майко! Изпрати си дъщерята!
...това трябваше да кажа, но ми беше трудно.

Тръгнах, майко, татко и родина!
Заминах, приятели, простете!
Отидох да търся късмет и аз в чужбина!
Вярвайте във мен, а не плачете!

Затваряйки очи, аз виждам свойте близки.
Мъчно ми е, но и зная от какво избягах.
Завинаги ще ви запомня в мойте мисли.
Но и ще запомня, че в България аз само страдах.

България, ти нищо не ми даде,
но от мене всичко взе!
Българийо, народът ти те сам предаде!
За стотинки ще те продаде!

Сега се намирам на непознато място.
Отварям очи, а пред мен голяма тълпа...
Хората ме гледат смразяващо и неприятно.
Навярно вече знаят, че съм чужденка.

От тях съм толкова различна.
Имам чувството, че съм живяла с години назад.
Тук хората се радват! За мен това е гледка доста нетипична.
Тук не те делят на беден и богат.

Усещам се толкова объркана и недодялана.
А до мен хората са внимателни, възпитани, културни.
Не съм вярвала, не съм и предполагала,
че най-накрая ще ме оценят заради постигнатите ми заслуги.

Тук хората живеят в мир и спокойствие,
докато българите тънем в немотия.
Няма по-голямо удоволствие
от това българин да ти помогне във чужбина.

България ме откъсна и ме направи чужда,
докато в чужбина ме приеха като своя.
В България аз бях нищожна, непотребна и ненужна,
аз бях една българка без никаква опора!
 
Защо тогава не мога да забравя
българските рози, бабината баница и селския уют?
Нищо от България не ни остана!!!
Взеха ни дори и майчиния скут.

Защо тогава в чуждата страна аз виждам своята?
Защо във чуждите очи аз виждам родните?
Така и си живея със иронията
да бъда "своя за чуждите" и "чужда за своите"!

Ние, българите, сме скитници в чужбина.
Пръснахме се из света!
Моля се един ден да бъде променена нашата родина
и никога вече да не се почувствам ЧУЖДЕНКА!!!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...