Ето ме пак на Гише „Грехове“:
„За грехове, доброволно, наминах!
Да ги изкупя - дългът ме зове,
даже да бъдат и цяла купчина.
Знаете, казвате, че не са мои?
Нищо. Поемам ги всичките карго!
Няма да смятаме чий грях, на кой е.
Нека е рошава, щом ще е гарга!
Тъкмо, че няма да имам и време,
някакви свои да случа накрая.
Ще ги изкупя и няма проблеми!
( Иначе, трупат се с лихвите - зная.) ...